Има 0,6 до 0,8 пъти по-голяма подслаждаща сила от обикновената захар.
Този естествен подсладител е открит през 1874 г. и се намира в плодове, гъби, сирене, вино и соев сос.
Това е единственият полиол, който няма калорична стойност. За разлика от другите полиоли, еритритолът се абсорбира до голяма степен в дебелото черво и почти напълно се екскретира чрез урината. Освежаващият ефект е много търсен от производителите на дъвки.
Безопасност и здраве
Еритритолът е одобрен през 1999 г. от Съвместния експертен комитет на FAO-WHO по хранителните добавки (JECFA). През 2003 г. Научният комитет по човешкото хранене (SCMF), предшественикът на EFSA, реши, че еритритолът може да се използва безопасно в храната. EFSA потвърди това през 2015 г.
В кои храни?
Еритритолът се съдържа в сладкиши, дъвки, газирани безалкохолни напитки, конфитюри, бисквити и десерти.
Употреби
Еритритолът е много разтворим във вода. Веществото може да се комбинира с други подсладители, за да се удължи живота на продуктите, особено на печива. Въпреки това, смесено с твърди мазнини, като кокосово масло, какаово масло или обикновено масло, има тенденция да кара хранителните продукти да изглеждат мазни.
Вкусът на еритритола е много близък до този на захарозата. В комбинация с други подсладители веществото може да прикрие определени неприятни вкусове, като горчив или стипчив вкус, и може да предизвика сладкия вкус на трапезната захар в хранителните продукти.