300 до 500 пъти по-сладък от обикновената захар. Не осигурява калории.
Захаринът е открит през 1879 г. от служители на университета Джон Хопкинс в САЩ. Не се преобразува (метаболизира) от тялото и се отделя напълно от бъбреците.
Безопасност и здраве
Захаринът се използва повече от 100 години, особено от диабетици. Безопасността на употребата му е обстойно и задълбочено проучена. Въпреки това, през 70-те години на миналия век е публикувано канадско проучване, което предизвиква много безпокойство. Проучването показва, че захаринът може да причини рак на пикочния мехур при мъжки плъхове, когато се консумира в изключително високи дози. По-късно се оказа, че механизмът, който стои в основата на това, е типичен за плъховете и не се среща при хората.
Захаринът е оценен и одобрен няколко пъти от JECFA (Съвместен експертен комитет на ФАО/СЗО по хранителните добавки). Последният път е през 1993 г.
Последно е оценен и одобрен от Научния комитет по храните на Европейския съюз през 1995 г. Захаринът няма неблагоприятен ефект върху зъбите и няма влияние върху нивата на инсулина и/или кръвната захар, което го прави подходящ и за диабетици.
Допустим дневен прием (ДДП)
ДДП на захарин е определен от Научния комитет по храните на Европейския съюз на 5 mg/kg телесно тегло на ден, като през м. ноември 2024 г. със становище на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) е увеличен на 9 mg/kg телесно тегло на ден. С проверката на подсладителите на този сайт можете да видите колко от този подсладител можете да приемате дневно.
В кои храни
Захаринът се използва, наред с други неща, като трапезен подсладител („бонбони“), в безалкохолни и плодови напитки, студен чай, млечни напитки, конфитюри, бонбони, сладкиши, дресинги, сосове, сладолед, десерти, дъвки, риба и плодови консерви и шоколад.
Опции за приложение
Захаринът има дълъг срок на годност. Може да се замразява и издържа на нагряване, така че е подходящ и за готвене и печене. Захаринът има малко горчив послевкус. Това може да се прикрие чрез комбиниране с други подсладители. В комбинация с други нискокалорични подсладители силата на подслаждане нараства експоненциално (синергичен ефект), което означава, че трябва да се използват общо по-малко подсладители.